Сертификацията по стандарти ISO (например ISO 9001:2015) носи редица ползи. При нас може да получите най-бърза, пълна и точна информация, включително индикативни цени и срокове.
- Сертификацията гарантира подобрение на ефективността, елиминиране на потенциалните рискове и допринася за устойчивото развитие на организацията.
- Сертификатът е конкурентно предимство, което гради фирмения имидж и създава по-сериозно доверие към вашата компания.
- Наличието на международно признат сертификат е изискване в редица търгове и обществени поръчки.
Сертификацията е процес на оценка на дадена организация спрямо международни стандарти ISO (ISO е абревиатура на Mеждународната организация за стандартизация) и спецификации от независим акредитиран орган.
Смисълът е да се оцени дали фирмата има работещ управленски механизъм, чрез който да постига целите си и по този начин да гарантира пред клиентите си, че е надежден партньор.
Основни принципи на сертификацията по ISO са компетентността и безпристрастността.
При положителна първоначална оценка (одит), организацията получава международно признат ISO сертификат с валидност 3 години и подлежи на надзор за периода на валидност на сертификата.
Когато вашата компания постигне одобрение по даден стандарт, например ISO 9001 или ISO 14001, придобивате статут на Сертифицирана организация и заедно със сертификата получавате правото да ползвате нашия Сертификационен символ.
Създаване на документацията на системата за управление, внедряване на системата, вътрешен одит и прегледа от ръководството
Изпращате Заявка за Сертификация – Изпращането на заявката не е обвързващо
След подписан договор се планират и съгласуват дати за одит
Преглед на документацията на съответната система за управление и проверка за степента на готовност за провеждане на одит на Етап 2. Докладът от този Етап може да съдържа констатации, изискващи отстраняване на пропуските преди провеждане на одит на Етап 2
Оценяване на внедряването и ефикасността на системата за управление. При одита се събират информация и доказателства за съответствие с всички изисквания на приложимия за системата за управление стандарт и свързаните с приложната област на системата законови и други външни изисквания.
На база на резултатите от одита се взема решение по сертификация
Издаване и връчване на Сертификат със срок на валидност три години
През третата година от валидност на сертификата се изпраща Заявка за подновяване на сертификацията и се подписва договор за нов тригодишен период
Оценяване на ефикасността на системата в нейната цялост и постоянна адекватност и прилагане в областта на приложение, за която е сертифицирана, като и постоянното ѝ подобряване с цел увеличаване на постиженията на организацията
Какво представлява ISO Сертификацията? (Oсновни понятия)
Здравейте,
Ако за първи път се сблъсквате с ISO сертификацията е лесно да се объркате.
Какво е ISO 9001? Стандарт, Система, Сертификат, или и трите?
В тази статия ще подредим основните понятия и ще разгледаме целия процес —
от избора на стандарт и изграждането на система за управление
до одита, издаването на сертификат и какво следва след това.
ISO сертификацията без сложни думи. Кое какво е в ISO Сертифиакцията
Стандарт. Система. Сертификат.
Три думи, които звучат сходно, но означават три различни неща.
И точно тук често започва объркването: Какво всъщност купува една фирма, когато се сертифицира по ISO 9001? Какво проверява одиторът? Какво удостоверява сертификатът? И защо изобщо е необходима сертификация?
Нека подредим нещата.
Трите „С“, които трябва да познавате
Най-лесният начин да разберем ISO сертификацията е чрез трите основни понятия:
- Стандарт
- Система за управление
- Сертификат
Връзката между тях е проста:
Стандартът съдържа изискванията.
Системата показва как фирмата ги прилага.
Сертификатът удостоверява, че това съответствие е проверено.
Няма как да има сертификат, ако няма система, която да отговаря на изискванията на съответния стандарт.
1. Стандартът: „Това трябва да го има“
Първото „С“е стандартът.
Той задава изисквания към системата за управление. Казва например:
- фирмата трябва да си определи цели;
- трябва да разпредели роли и отговорности;
- трябва да подбира доставчиците си;
- трябва да обучава персонала си;
- трябва да поддържа инфраструктурата си;
- и така нататък.
Но има нещо много важно:
Стандартът ви казва какво трябва да бъде направено, но не ви казва подробно как да го направите.
Изискванията в стандартите обикновено са формирани на база най-добри световни практики — повтарящи се практики от успешни организации, които са допринесли за тяхното успешно функциониране.
Сред най-масовите стандарти са:
- ISO 9001 – управление на качеството;
- ISO 14001 – околна среда;
- ISO 45001 – здраве и безопасност при работа;
- ISO/IEC 27001 – сигурност на информацията;
- ISO 22000 – безопасност на храните;
- ISO 50001 – управление на енергията;
- и други.
Така стандартът дава рамката.
Но самата фирма трябва да реши как тази рамка ще бъде приложена в нейния конкретен бизнес.
2. Системата за управление: „Ето как го правим ние“
Тук идва второто „С“ — системата за управление.
Системата за управление е инструмент за постигане на целите на фирмата. Тя съдържа правила, политики и документирани резултати за функционирането и прилагането на тези правила и политики.
Най-важното е, че системата не е просто документация.
Тя трябва да работи в реалната дейност на организацията.
Например, ако стандартът казва, че трябва да подбирате доставчиците си, той не ви казва непременно точно по какви критерии да го правите.
Това решавате вие.
Може да определите критерии, свързани с качество, надеждност, срокове, цена или други фактори, които са важни за вашия бизнес и за постигането на вашите цели.
Именно тук стандартът и системата се срещат:
Стандартът дава изискването.
Фирмата изгражда чрез системата за управление начина, по който ще го изпълнява.
Как се изгражда системата?
Има различни подходи.
Фирмата може:
- да изгради системата самостоятелно със собствен ресурс, обучение и участие на своя персонал;
- да работи с консултант, който да помага на екипа да изгради и прилага системата;
- да възложи изцяло на външна организация създаването на документацията.
Последният вариант често прави процеса по-бърз, но има и потенциален недостатък: външният човек не познава в детайли спецификите на фирмата и може да създаде правила, които не са достатъчно подходящи за реалните процеси.
Затова системата трябва да бъде съобразена с конкретната организация, а не просто да съществува като набор от документи.
Системата не трябва да бъде съвършена. Тя трябва да се развива.
Това е една от най-важните идеи при системите за управление.
Системата е нещо живо.
Тя може да бъде подобрявана и именно постоянният стремеж към подобрение е една от основните цели на системите за управление.
Те са базирани на PDCA цикъла:
Планиране → Действие → Проверка → Подобрение.
Затова не бива да се очаква всичко да бъде съвършено още в началото.
По-важното е организацията да полага постоянни и последователни усилия за подобрение.
ISO 9001 не е трябва да е стои отделно
Системата за управление на качеството по ISO 9001 не трябва да бъде някаква паралелна система на фирменото управление.
Идеята е системата за фирмено управление да интегрира изискванията на стандарта и да ги приложи в реалната работа.
Например при търговския процес е необходимо:
- да се запознаете с изискванията на клиента;
- да проверите дали можете да ги изпълните, преди да поемете ангажимент;
- да направите необходимото, за да ги спазите;
- ако изискванията се променят, да потвърдите, че отново можете да ги изпълните;
- ако не можете — да договорите с клиента какво можете да предоставите.
Целта е очакванията на клиента и това, което организацията може да предостави, да бъдат изравнени.
Защото удовлетвореният клиент е този, чиито очаквания са посрещнати от доставчика.
А качеството е свързано с удовлетворяването на изискванията на клиента.
3. Сертификатът: „Установено е съответствие“
Тук стигаме до третото „С“ — сертификата.
Той е резултатът от процеса на сертификация.
Но защо сертификацията често се изисква при подбор на доставчици — например от други организации или държавни структури?
Защото тя дава увереност на възложителя, че изпълнителят е способен да изпълни дадена задача с оглед на определени цели.
Например:
- ISO 9001 – по отношение на качеството;
- ISO 14001 – по отношение на околната среда;
- ISO 45001 – по отношение на здравето и безопасността при работа;
- и т.н.
От една страна, сертификацията е механизъм за проверка дали нещата се случват както трябва.
От друга — тя дава увереност на хората, които се интересуват от това, че е направено необходимото и че компетентна и безпристрастна страна го е проверила.
Кой издава сертификата?
Това е ролята на сертификационната организация – Акредитиран орган за сертификация.
Двете основни характеристики, които са важни тук, са компетентност и независимост, които на своя страна се доказват чрез механизма на акредитацията.
Затова се говори за трета независима страна.
Имаме:
Изпълнител → Независима трета страна (орган за сертификация) → Възложител
Третата страна проверява изпълнителя и декларира какво е установила — включително дали е установено съответствие с изискванията на стандарта.
Така се създава доверие не само у конкретния възложител, но и у други заинтересовани страни.
Какво всъщност прави одиторът?
Сертифициращият орган изпраща одитор, който проверява системата за управление.
Проверката обикновено включва:
- преглед на документацията;
- проверка дали системата отговаря на изискванията на стандарта;
- проверка на доказателства, че системата реално функционира;
- преглед на досиета на персонала;
- преглед на клиентски поръчки;
- производствени поръчки;
- поръчки за проектиране;
- интервюта с персонала;
- наблюдение на дейността.
Тоест одиторът не проверява само какво пише на хартия.
Проверява и какво реално се случва.
Сертификацията не е еднократно събитие
И тук е още една важна подробност.
Сертификацията не приключва с издаването на сертификата.
Процесът започва, когато една фирма реши да се сертифицира.
Тя:
- избира стандарта;
- запознава се с неговите изисквания;
- създава документацията на системата за управление;
- започва да я прилага;
- поканва сертифициращ орган за одит.
Първоначалният сертификационен одит е в два етапа:
Етап 1 – Проверяват се основните атрибути на документацията на системата за управление.
Етап 2 – Извършва се одит на дейността по същество.
След одитите се съставят доклади, които подлежат на независим преглед.
Ако всичко е наред, се издава сертификат с условна валидност от три години.
Но проверките продължават.
Какво представлява сертификационният цикъл?
Всяка година се извършват надзорни одити.
Тяхната цел е да се потвърди, че системата за управление продължава да съответства на изискванията.
И причината е проста.
При много управленски инициативи съществува риск от познатото:
„Всяко чудо за три дни.“
Въвежда се нещо, използва се известно време и след това постепенно се забравя.
Затова ежегодните одити проверяват дали системата продължава да се поддържа и прилага.
Така се формира т.нар. тригодишен сертификационен цикъл:
Сертификация → Надзор → Надзор → Ресертификация → Надзор → Надзор → …
И този цикъл продължава, докато фирмата желае да поддържа своята сертификация.
И така — нека запомним трите „С“
Ако трябва да запомним всичко от тази статия само с три изречения:
Стандартът съдържа изискванията.
Той определя какво трябва да бъде изпълнено, но не казва подробно как точно да го направите.
Системата за управление показва как фирмата прилага тези изисквания.
Тя определя кое как се прави и съдържа доказателствата, че това е извършено.
Сертификатът удостоверява резултата от независимата проверка.
Той се издава от сертифициращ орган на база на одит и удостоверява пред обществото, че дадена фирма, за определена дейност и на определени площадки, е оценена и одобрена за съответствие с изискванията на съответния стандарт.
Стандарт. Система. Сертификат.
Три понятия, които вече не би трябвало да звучат еднакво.
А сега е ваш ред.
А ако все още имате въпроси за това кой стандарт е приложим, как се изгражда системата или как протича самата сертификация — не оставяйте въпросите за по-късно.
Нашите колеги са готови да отговорят на всички ваши въпроси.
